Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
Гледам я днес, гушнала сина си. Сияе. Ники е вече на годинка. Същите кафеви очи, големи и будни. Взел е и непокорните й къдрици. Смехът им оглася дома й.
А аз си спомням първата ни среща. Преди близо 30 години, в края на септември 1993 година. Беше късо подстригана и в първия момент не разбрах момче ли е, момиче ли е, но беше ясно, че тя е главатар на детската банда. Представи се: Щерияна, на осем!! После бързо – бързо разказа историята си. Дошла от Дома за деца в Добрич, там не й харесвало, защото ги биели много. Обаче тук, в Трявна, е много хубаво. Тези деца са братята и сестрите й, ама не истински! И сега ще ме заведат при майка си. Да видя къщата, да видя какви хубави стаи имат!!
Говорят едно през друго. Очите им чертаят кръгове от радост. Щастливи деца. Смехът им оглася Първото SOS Детско селище в България. Официалното му откриване предстои. Аз съм съвсем млада репортерка от БНТ и съм дошла, за да направим филм. Неотдавна с екипа сме снимали едни други осемгодишни момчета и момичета в Дома за деца в село Габровци. Разликата е покъртителна. Тъжни, гладни и отчаяни, децата там ме дърпаха и молеха да ги взема със себе си. По-късно разбрах, че едно от тях е убило възрастна жена заради буркан със сладко…
Запомних завинаги очите на това момче от Габровци, както и очите на Щери от Трявна. Бяха минали 25 години от срещата ми с момичето с непокорните къдрици. Питах се какво ли е станало с нея. Докато за нов репортаж открих красива млада жена на висока мениджърска позиция в банка. Успешна млада жена, която уверено върви по своя път. В SOS Детското селище Трявна й бяха дали криле от обич.
Сега Щери държи здраво щастието в ръцете си и го учи да лети.
Геновева Радева
Продуцент в БНТ
