Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
Цървулките
Започнах да уча народно пеене още петгодишна в SOS Детско селище Трявна. Днес се занимавам с музика и съм преподавател на деца и младежи.
Помня всяка моя изява и всяка моя награда от концерти и конкурси. Никога няма да забравя първото си участие във Фолклорен фестивал – Копривщица и първите си цървули.
Пътувах заедно с децата от селището – нашата фолклорна група и с моята приемна майка Илияна. Тя идваше на всяка моя изява! Бях малко болна и майка ми – силно притеснена. Преди да дойде нашият ред, облечени с народните носии, решихме да се разходим из Копривщица. Имаше пъстър пазар със сергии и примамващи децата неща – захарни петлета, домашни курабии, герданчета, сувенири, кожени изделия, свирки. И хора, хора…
На една сергия видях цървули. Очите ми залепнаха. Задърпах мама: ?Мамо, искам ги! Искам ги!“ Тя се смая с мен: ?Мими, сигурна ли си, погледни ги, големи са, няма да ти бъдат добре, ще намерим други по мярка!“ Да, ама аз исках тези! Разплаках се на глас. Не стига, че болна, а и тъжна! Разстроих се, разхълцах се. Мама се опита да ме убеди, че ще са смешни на моите малки крака.
Сигурно продавачката на сергийката ме хареса, защото се усмихна и каза: ?Не плачи, подарявам ти ги и даже към тях ето, и тези чорапи!“ Подаде ми цървулите и извади чудни шарени чорапи. Нито аз, нито мама очаквахме! Бях най-щастливото дете! Сълзите спряха, мама благодари на жената, а аз обух още там цървулите! И добре, че бяха шарените чорапи! Изглеждах чудесно, пък те позапълниха цървулите, да не ми хлопат толкова.
И пях с препълнено сърце и нови цървулки! И спечелих награда!
Мартина Бакърова
