Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
Най-хубавият подарък
Имах прекрасно детство в SOS Детско селище Трявна и толкова много спомени, че не бих могла да определя един най-хубав, затова ще разкажа за моите родители – Лили и Младен.
Те са най-почтените хора, които съм срещала. Мили, съобразителни и съпричастни. Винаги се стараеха да ми показват добрата страна на нещата, но аз си знам, че в живота има и лошо. Те ме учиха да съм учтива, честна и добра като тях. Все още се случва да правя неща, за които после съжалявам, но никой не се е родил перфектен, нали? Моите родители ми показаха как да се грижа сама за себе си, как да се боря за мечтите си. Те бяха до мен и още са, нищо че аз сега живея в SOS Семеен дом.
При тях попаднах не по мое желание. Заедно с по-малкия ми брат. Бях на седем. Карахме се много и за всякакви неща. Показваха ми къде греша, а аз се чувствах виновна и се страхувах да не ги разочаровам и загубя. Поправях грешките си. Веднъж мама ми каза, че ще бъде моята най-добра приятелка и стана точно така! Тя ми е повече от приятелка! Преди да ги срещна, мислех, че нямам късмет в живота си, но сега вярвам, че не е било просто случайност. Аз най-после имах семейство, такова, каквото винаги съм искала.
Един от най-милите за мен моменти са рождените ми дни. Първо не ги харесвах, никак даже. Винаги се чувствах малко неудобно, прекалено тревожно. На всеки рожден ден в новия ми дом се събирахме заедно, правехме специална вечеря, говорехме и се смеехме, снимахме се, духвахме свещичките на тортата и подарявахме подарък. Всичко това сега изглежда твърде детско, но не мисля, че има думи на света, с които да опиша емоцията на тези дни. Цялата обстановка ме караше да се чувствам специална и важна за някого. На моите рождени дни се разплаквах. Тогава не знаех защо. Сега си мисля, че самият факт да съм обичана от някого, е твърде повече от това, което заслужавам.
С цялото си сърце мога да кажа, че ги обичам безкрайно, точно затова, защото не само се грижеха за мен, но ми показаха какво е да съм значима, да мога да успявам, да давам всичко от себе си и още повече – да искам да продължа напред. Несъмнено това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Без тях нямаше да съм такава, каквато съм сега.
Ивета Стефанова, 18 години
