Никое дете
не трябва да расте само!
Стани SOS Приятел
с редовни месечни дарения.
Всяко дете е вселена. Всяка история на дете е докосване.
Пазя много затрогващи истории, но тази още топли, разнежва и свива сърцето ми.
През 1993 година Закон за закрила на детето все още не съществуваше. Намирахме начини и информирахме всички общински структури в страната за възможностите, които SOS моделът предоставя за отглеждане на нуждаещи деца. Потресаващо беше за нас колко много деца от различни краища на страната се оказаха отхвърлени от семействата си, необхванати от грижа, останали без детство..
В края на 90-те години се срещнахме с братче и сестриче – на две и на пет години. Децата бяха крайно неглижирани, боси, недохранени, с паразити, физически и емоционално травмирани. Не това беше най-страшното. Непоносимо за мен беше ролята на съвършена грижовна майка, която малкото петгодишно момиченце бе приело спрямо братчето си. То ни гледаше със сериозните очи на без време пораснал родител, следеше с тревога дали братчето има всичко необходимо – даваше му биберона с водата, хранеше го, обличаше го и най-вече следеше дали е в безопасност в новата непозната обстановка и чужди хора. Опитвахме се да го предразположим и успокоим, но нещата се усложняваха от неразбирането ни на родния му език.
Пътуването до селището беше тягостно. Мълчаливо. Сестричето стискаше здраво малкото братче. Влязохме заедно в SOS къщата и момиченцето просто се срина пред очите ни, замръзна пред играчките, а от огромните очи закапаха тихо, безкрайно дълго и отчаяно огромни сълзи… Детето не хлипаше, не викаше, просто стоеше безмълвно и сякаш цялото се стичаше в тези горчиви сълзи. Слава Богу, намерихме човек, който можеше да говори и да разбира езика на двете деца. Милото дете, беше научено да стиска всичко, дори и най-елементарните човешки нужди! Не можехме и да си представим какво бе преживяло за пет години!
Мина време, бавно и трудно, лека-полека братчето и сестричето се адаптираха, откраднатото детство се завърна в очите им. Момиченцето си остана все такова сериозно, отговорно и преждевременно съзряло. Порасна и пое по своя път с крилете, които му бяхме дали. Порасна и братчето. Бяхме дали време и място, където да си идват. Бяхме им дали и криле. От обич!
В спомените ми и днес живее картината на миловидно, уплашено малко момиче, прегърнало братчето си и понесло невидим, непосилен за възрастта товар.
Анелия Рогелова
Ръководител Направление Човешки ресурси
经典老虎机 SOS Детски селища България
